ВАВИЛОН – НАРУШЕНИТЕ КОМУНИКАЦИИ

Битие 11:1-9 “А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор. След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха… И казаха: Елате да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората. И Господ каза: “Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят. Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. Затова той бе наречен Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя;…”

Човекът е социално същество. В природата му е заложена необходимостта да общува с други хора, да осъществява социални контакти, да изгражда взаимоотношения. Самото общуване има за цел да удовлетвори разнообразни потребности – социални, културни, познавателни, емоционални и естетични. Чрез него хората се приобщават към другите и си взаимодействат с тях. А най-прекрасния тип взаимоотношения е между мъжа и жената – “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът” Бит. 2:24.

Звучи наистина съвършено – двамата ще бъдат “една плът”, едно цяло, един дух, едно сърце, един живот. Бог създаде мъжа и жената и ги определи за идеалните взаимоотношения. Но още тогава, с грехопадението, идилията беше разрушена. Днес като надникнем в живота на много двойки, виждаме не само, че взаимоотношенията им не са такива, каквито Бог е определил да бъдат, но в някои случаи въобще липсват такива. Тъжен е факта, че при много семейни двойки, мъжът и жената са толкова отчуждени един от друг, че между тях няма никаква комуникация и съвместния живот се е превърнал в истинско бреме. И това е така, защото те имат проблем с общуването помежду си. От къде идва този проблем? Възможно ли е той да бъде избегнат и взаимоотношенията да бъдат съхранени? На тези въпроси ще се опитам да отговоря с тази публикация.

Съществуват три нива на общуване: манипулативно, примитивно и висше ниво на общуване. В първия случай, единия от партньорите в комутативния процес е водещ; опитва се да предизвика съчувствие у другия. Подобен тип общуване е често срещан както при семейните, така и при несемейните двойки, като в ролята на манипулатор обикновено влиза жената – като нежната половинка. Това не изключва разбира се възможността и мъжа да се опитва да използва това средство. Целта е заемането на водеща роля във взаимоотношенията и налагането на своите собствени интереси. Манипулацията може да се осъществява и на ниво чувства: “Ако наистина ме обичаш, ще направиш…” или “Ти вече не ме обичаш, щом не искаш…”. Подобен род взаимоотношения не могат да издържат дълго, защото човек не може само да получава, а трябва и да дава от себе си, да прави компромиси, да приема идеите на другия. В противен случай се стига до конфликти и дори раздяла. При примитивното общуване единия партньор е постоянен комуникатор, а другия постоянен приемник. В този случай дори не може да се говори за комуникация, защото единия от двамата е винаги в пасивна позиция. Това от своя страна е предпоставка за конфликти, защото пасивността може да бъде изтълкувана като липса на заинтересуваност спрямо общите цели, които двойката си е поставила. При висшето ниво, независимо от социалните роли, партньорите се отнасят един към друг като към равни. Това е идеалният тип общуване. Приемайки другия като равен и съобразявайки се с неговите чувства, емоции, мироглед, интереси , идеи и т.н., даваме възможсост взаимоотношенията ни да се развиват не на основата на нашето субективно гледище за живота, а на основата на взаимно партньорство, единство и общи цели. Неспособността за такъв тип сработване пречи на много двойки да установят и запазят едни здрави и трайни взаимоотношения помежду си.

Проблемите в общуването са резултат от проблеми в комуникацията или липсата на такава. Неспособността мъжа и жената да се разбират се явява основен проблем за много двойки. Получава се така сякаш двамата говорят на различни езизи и така се стига до онова, което се е случило във Вавилон, при строенето на Вавилонската кула. Докато хората са имали един общ език и идеална комуникация, те са били обединени около една цел, която е била постижима за тях. И не само тази цел, но Бог казва в този текст, че: “Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.”. Те не просто са говорели един език, те са били ЕДИН НАРОД, свързани със здравата връзка на единството. С разбъркването на езиците, обаче, и невъзмоността да се разбират, те губят способността да следват своята цел и тя пропада. Често ние не можем да осъзнаем, колко е важна комуникацията – не просто да разбираме думите, но да можем да вникнем в тяхното послание. Да чуем другата гледна точка и да можем да погледнем обективно на нея, без да бързаме да я отхвърлим преди това. Да се стремим да постигнем единомислие и единодушие около една идея с партньора до себе си, защото това ще направи възможностите ни неограничени.

За да можем да се справим с кризата в комуникацията, е нужно да спазваме някои основни правила при общуването:
1. Уважаване автономността на другия. – Всеки човек е индивидуална и уникална личност. Различаваме се помежду си като характер, възпитание, навици, емоционалност, способности и др., и тези различия съществуват не само между мъжете и жените, но и между различните представители от един пол. Ако искаме да има разбирателство между нас, трябва да се научим да приемаме другия такъв, какъвто е, с неговите особености и черти на характера. И в случаите когато срещнем мнение, което не е сходно с нашето, ако не успеем да го разберем, то поне да го уважим, като не налагаме своето собствено.
2. Следене посланието (гледай другия в очите) – т.е. да внимаваме върху това, което ни се говори. – Една от причината да не разбираме или да останем неразбрани е, че не внимаваме върху онова, което се казва. Особено в случаите, когато чутото не ни допада и всячески се опитваме да отклоним темата или просто стоим пасивно, без да вникваме в казаното. Когато гледаш другия в очите, това показва не само твоята заинтересуваност и съпричастност - когато слушаш, но и вдъхва доверие - когато говориш. Ако правим това, едно е сигурно – поне ще сме успели да съсредоточим вниманието си върху провеждания разговор и това ни дава реални шансове да постигнем единодушие по даден въпрос. А ако не стигнем до това, поне ще сме наясно, в какво възгледите ни се различават и върху какво трябва да работим в нашите взаимоотношения, което не би било възможно ако при целия разговор не сме “чули” и дума от онова, което ни е казано.
3. Ефективно изслушване. – Умението на хората да слушат добре им дава възможност да възприемат по-добре информацията и да осъществяват ефективна комуникация. Да слушаме добре, означава да бъдем внимателни към всяка една подробност от текущия разговор, без да ни убягва нищо от него. Често хоратя пресяват информацията, която е адресирана към тях и възприемат само тази, която искат да чуят. За да има, обаче, полза от разговора, всяка от страните трябва да може внимателно да изслушва другата страна.
4. Осъществяване на обратна връзка. – В един разговор обратната връзка е изключително важна. Липсата на такава се среща в случаите, когато само единия е активен в разговора, а другия е заел пасивна позиция и не взема участие, което оставя говорещия с впечатлението, че не са го чули и в отсрещната страна няма какъвто и да е интерес към онова, което се обсъжда. В такива случаи липсва един основен елемент на комуникацията – диалога. Без диалог е невъзможно постигането на каквото и да било съгласие между говорещите и в подобни случаи разговорът е напълно безсмислен.
5. Емпатия. – Не по-маловажна е способността на личността да заема ролята на другата страна и да приема възгледите и емоционалната нагласа на другата личност. Както вече споменах, ние сме много различни и често сме неспособни да разберем някого, понеже не можем или не искаме да се поставим на негово място и да погледнем на нещата от негова гледна точка. В такива случаи нашето мнение е единствено миродавно, защото е изказано от нашата гледна точка и според нашите разбирания. Това същевременно не означава, че винаги сме прави. Емпатията може да ограничи бариерите пред ефективната комуникация, ако положим поне малко старание да погледнем на живота от гледната точка на човека до нас.
6. Спазване на доверително общуване – без обсъждане и клюки. – Доверието е нещо, което трудно се гради, но много лесно се губи. В хода на взаимоотношенията си ние ще имаме нужда да споделим както хубави неща, така и реални проблеми в нашия живот. Изключително важно е нашия партньор да знае, че може да ни се довери за всичко – без да се притеснява, че ще срещне нашето негодувание и неодобрение, нито че ще бъде обсъждан пред други хора. Всеки един от нас допуска грешки и има своите слаби моменти, и когато се опитва да сподели това с отсрещната страна, очаква да срещне разбиране, подкрепа и доверие. Само така съществува реалната възможност нещата да се променят в положителна насока и няма опасност от разрушаване на взаимоотношенията.

Примерът от историята за Вавилон е много показателен – когато съществува разбирателство и единство между хората, тогава възможностите пред тях са неограничени. С нарушаването на комуникацията всичко се обрича на провал. От нас зависи накъде ще вървят взаимоотношенията с човека до нас – независимо дали вече сме семейство или предстои да бъдем такова, или все още сме само приятели. Можем да се оставим на различията между нас да ни водят към непрестанни недоразумения, конфликти и раздели. Но можем също така да загърбим егото си и да позволим на частица от света на другия, да навлезе в нашия собствен свят и да го разнообрази, обогати и направи пълноцен. Можем да сме разединени, но можем да бъдем и едно цяло. Едно е сигурно – ако вземем вярното решение и постъпим правилно, възможностите пред нас ще бъдат наистина неограничени!

Използвани са материали от: zamunda.pomagalo.com
Снимка: Mqsto.com

Безусловна любов!

І Кор. 13:4-8 “Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не търси сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада;…”

Съществува мнението, че истинската любов е безусловна – т.е. обичаш човека до себе си такъв какъвто е, приемайки не само неговите добри страни, но и неговите недостатъци и слабости. Ако истински обичаш някой, нищо и никой няма да повлияе на любовта ти към него. Дали това е така? И какво въобще можем да кажем за безусловната любов?

Ако искаме да научим нещо за любовта, трябва задължително да се обърнем към І Кор. 13:4-8. Там със сигурност ще открием основните нейни характеристики, които ще ни помогнат да разберем какво е тя. И първата характеристика, която ни се изтъква в четвърти стих е “дълготърпението” – качество, което определено е добра основа за едни дълготрайни и здрави взаимоотношения. То ни помага в моментите, когато за пореден път се сблъскаме с грешките на човека до нас и чуем поредното: “Обещавам…”, осъзнавайки, че една промяна не става лесно и изисква време. И колкото повече време минава, толкова повече търпение трябва да проявим, за да запазим любовта, като не допускаме разочарованието да отнеме нашето доверие.

Друга характеристика на любовта е, че “не се раздразнява”. Дълготърпението наистина е добро качество, но то е неприложимо, ако ние не умеем да владеем емоциите си. Живеем във времена на постоянен стрес, а това определено оказва влияние на нашето емоционално състояние – ставаме по напрегнати, изнервени и раздразнителни. А това от своя страна води до конфликтни ситуации в нашите взаимоотношения – тогава, когато и най-малките неща започнат да ни дразнят и предизвикват нашето негодувание. Да запазим спокойствие и да подходим с мир в такива моменти показва не само, че умеем да се владеем добре, но и че сме готови да проявим разбиране и в най-объркващата ситуация. Много конфликти биха били избегнати, само ако можехме да проявим самообладание тогава, когато ни се иска да крещим.

За да успеем да се владеем обаче, ни е нужна още една от характеристиките на любовта – “не търси сметка за зло”. Най-честия проблем, който съм виждал при различни семейства е изтъкването на стари грешки и казани отдавна думи при всеки нов скандал. А това със сигурност не помага за възстановяване на взаимоотношенията. Да не търсиш сметка за зло означава да можеш да прощаваш. И когато веднъж си простил за нещо, не го изтъкваш отново всеки пък когато трябва да защитиш своята позиция в даден спор. Защото в противен случай задържаш в себе си непростителност, а тя определено не е характеристика на любовта.

Продължавайки да разглеждаме други нейни характеристики, ще видим че тя: “всичко премълчава” – подхожда с кротост и благост, търсейки онова, което съдейства за мира и разбирателството; “на всичко хваща вяра” – основава се на взаимното доверие и вярата в доброто у човека; “на всичко се надява” – приема надеждата за една положителна промяна, като неотменна част в изграждането на взаимоотношенията; “всичко търпи” – способна е да издържи на всяко изпитание и да устои при всяко предизвикателство, което се изправи пред нея. Ако тези неща присъстват в нашите взаимоотношения, то със сигурност можем да кажем, че любовта ни е истинска и безусловна. Такава любов “никога не отпада” – тя не е подвластна на обстоятелства, ситуации или моментни емоционални състояния. Такава любов издържа изпитите на времето.

Да, мисля, че любовта наистини е безусловна. Но тя също е и: отговорност – да бъдем отговорни за всички действия, решения или думи, които биха наранили любимия човек; тя е доверие – да бъдем верни и да не даваме повод за съмнения в изкреността на нашите чувства, в сериозността на дадените обещания и в готовността да се борим за нея до край; тя е грижа – да се интересуваме от всеки аспект в живота на другия, като сме готови да откликнем на неговите физически и духовни потребности; тя е подкрепа – да бъдем готови да подкрепяме човека до себе си, през каквото и да преминава, като се научим да го разбираме и зачитаме неговата индивидуалност, така че той да знае, че може винаги да разчита на нас; и накрая, тя е всеотдайност – да сме готови да дадем всичко от себе си в името на този, когото обичаме.

Хубаво е, когато има някой, който ни обича безрезервно, приемайки както добрите ни страни, така и недостатъците ни. Някой, който ще се радва с нас при всяка победа, но и ще ни подкрепи при всяко падане. Човек, който ще ни поощрява за всяко добро качество, но и ще ни посочва всяка слабост, за да ни помогне да се променим. Някой, с който да ни свързва безусловна любов. Безусловна любов, която когато е истинска, не дава повод да й се поставят условия.

Ето ме и мен! Нов, неопитен, но ентусиазиран да споделя частици от моя свят. И може би с това да насърча някой, да дам добър съвет на друг или да стана приятел с трети. Просто една страница на надеждата и вярата в Бога!