“Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново”. ІІ Коринтяни 5:17Свидетели сме на това, как различни реалити формати предлагат пълна или частична промяна на участниците в тях. Промяната може да обхваща само имиджа на човека (както е в предаването “Огледала” по БТВ) или пластична промяна на отделни части от неговото тяло (като имплантирането на нов бюст, например, както беше в предаването “Горещо” по Нова телевизия), та чак до пълна промяна на човека (включваща както пластична хирургия, така и нов имидж, предлагани от реалитито “Пълна промяна” пак по Нова телевизия). Всички тези програми и реилити формати имат и своя западен образец, като онова, по което си приличат е това, че осигуряват някаква промяна на външния изглед на човека, с цел да го накарат да се почувства по-красив. За всеки от нас е от значение как изглежда и в това няма нищо лошо. Промяната, обаче, от която всички ние се нуждаем, но която обикновено пренебрегваме, е тази на нашия характер – съвкупността от поведение, навици и психологически характеристики, които ни формират като личност.
Защо обръщам внимание на характера на човека? Защото в нашите взаимоотношения той е фактора, който най-често е причина за недоразумения и конфликти. Когато двама души се съберат и формират двойка, първото нещо, с което се сблъскват, е разликата в характерите. От там произхождат разочарованията, сблъсъците, конфликтите и разделите. И проблема не е толкова в това, че двамата са много различни, а в това, че не се постига нужната промяна, която да помогне за преодоляване на разногласията и достигане до единодушие по различните проблеми. По-лошото е, че най-често няма и най-малък опит за такава промяна и в повечето случаи меджу мъжа и жената увисват празни обещания, без реални резултати. Защо ни е толкова трудно да се променим? Защо, дори запазването на добрите взаимоотношения и семейното щастие, не са достатъчен мотив за това?
Всеки един човек е с уникален характер, който се формира през годините в следствие на семейството, възпитанието, средата в която той живее и се движи, емоционалната нагласа (дали човек е емоционален или сдържан) и др. Встъпвайки във взаимоотношения с някой друг, характера е фактора, който ще дава насоката за тяхното развитие. И точно защото се различаваме помежду си, изграждането на едни здрави взаимоотношения е нелека задача за мнозина. Често се налага промяна, през която трябва да преминем, за да се изглаждат разногласията. Но всички знаем, че промяната на характера е трудно нещо.
Какво по своята същност представлява характера на човека? При употребата на думата “характер” се имат предвид следните значения:
- своеобразието на психиката и поведението на даден индивид;
- констелацията (съвкупността) от особености на определен национален или етнически обусловен тип психика и поведение – например “характер на българите”, латино-американски характер” и др.
- тип психика и поведение, организиран около една изпъкваща особеност (черта) – например “силен”, “сприхав”, “труден” и пр. характер.
Когато използвам думата “характер” в тази публикация, ще я използвам със значението, което тя придобива от посочените по-долу определения:
1. “Характерът е устойчива съвкупност (констелация) от особености (черти) на психиката и поведението,… които се възприемат или се мислят като присъщи на отделен индивид или на общност (национална или етнокултурна) и организират ефективно възприятие и междуличностно взаимодействие”
2. “Характерът е типично поведение и преживяване при типични обстоятелства”.
3. “Характерът е равнище на човешката субективност, което функционира във всекидневието. Той е организация на обобщени нагласи (черти) на индивида, които конституират ситуационни редове (СР-е), повтарящи се най-често в живота на индивида. Чертите на характера възникват рано в онтогенезата на основата на взаимодействието на Аза, общия психодинамичен тип (ОПТ) и начина на живот на общността, в която индивидът се ражда и възпитава. Веднъж възникнали, чертите се променят бавно. Те постепенно се фиксират като обобщени навици и привички на индивида. Често индивида става силно зависим от своя характер. Характерът придобива енерция, която стабилизира всекидневието, но заедно с това ограничава потенциала на индивида”.
Както се вижда от горните три определения, под характер на човека се разбира съвкупността от особености (черти) на неговата психика, които от своя страна формират неговото поведение. Тези черти се възприемат като присъщи за даден индивид, те влияят на неговото възприятие и взаимодействието му с другите, като формират типично поведение, характерно за дадения индивид при типични обстоятелства. Това, което е важно за нас да знаем е, че чертите на характера възникват в човека още в най-ранните етапи от неговото израстване и развитие и възникнали веднъж те се променят бавно, фиксират се като обобщени навици и привички, от които индивида става зависим. Това донякъде отговаря на нашия въпрос: Защо е толкова трудно да се променим? Когато особеностите на нашия характер се превърнат в наши навици и привички, много от които дори са несъзнателни, промяната им става трудно. Сигурен съм, че всеки от нас е преминавал през такива моменти, когато е искал да промени нещо в себе си – да стане по отговорен, да бъде по-точен, да е по-организиран, да се справи с различни зависимости – като алкохол, цигари, порнография и др. И когато се опитаме да направим това, виждаме, че не винаги е лесно. Дори напротив – в повечето случаи ни е трудно да променим каквото и да било. Колко често сме чували оправданието: Искам да спра цигарите, но не мога. Или: Искам да започна отначало, да се справя с лошите навици, но все не успявам. Определено човек е силно зависим от своя характер, и каквато и да е промяна в него не е лесна задача. Означава ли това, обаче, че не трябва да правим опити да се променим към добро?
Има издадени много книги, чиято цел е да повлияят върху стила на живот и изборите на хората, които наистина желаят да се променят. Една такава книга е “Седемте навика на високо ефективните хора” на Стивън Кови. В нея той противопоставя “етиката на характера” с “етиката на личността”. Той дефинира етиката на характера като съзнателно формиране и отстояване в поведението на 11 черти: цялостност, търпение, постоянство, въздържанест, смирение, кураж, справедливост, работливост, непринуденост, скромност, придържане към златното правило: “Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на теб”. Според Кови характерът се изгражда върху основни парадигми (модели на мислене), а парадигмите са неотделими от характера. Парадигмите са много силни, защото са призмата, през която виждаме света. А парадигмата е центрирана върху принципи. Автора изтъква, че всеки от нас има в характера си парадигми, нагласи и ценности, за които следва да поемем отговорност, да ги изследваме и да ги променяме преднамерено. Основното послание на Кови е формулирано така: “…ако искаме да постигнем малки промени в живота си, е достатъчно да насочим вниманието си върху нагласите и поведението си. Но ако искаме да осъществим значителни промени, трябва да работим върху основните си парадигми”. В книгата си авторът разглежда и “етиката на личността”. При нея успехът се схваща като функция на публичния образ на личността, на ученията и техниките, които създават позитивен начин на мислене и улесняват човешките взаимоотношения. Според Кови, личността проявява “любезна неискреност” и използва умения за бързо справяне и повлияване. Така етиката на личността е сбор от техники за себепрезентация, които не могат да са резултатни в дългосрочен план. За трайна позитивна промяна трябва да се изхожда от “първичната доброта и величие на характера” и да се работи върху основните му парадигми.
Както виждаме, според концепцията на Кови, характера се явява нормативна съвкупност от черти и се описва чрез 11 качества от нравствено и волево естество. Парадигмите, които влияят на нашия характер, както и чертите и качествата на личността определят неговата същност. От него зависи начина, по който гледаме на света и по който реагираме на заобикалящите ни среда. Всеки от нас трябва да носи отговорност за парадигмите, нагласите и ценностите, които определят неговия характер и стремежа към промяна трябва да е преднамерен и целенасочен. Т.е. факта, че ни е трудно да се справим с някои наши слабости и недостатъци, не бива да служи като извинение за това, да сме пасивни. Ние носим отговорност за всички наши решения, действия, емоции и отношения, които прояваваме спрямо човека до нас. Ето защо, ако в дадена област не се справяме, трябва да търсим начин за промяна. Разглеждайки “етиката на личността”, Кови я свързва с ученията и техниките, които създават позитивен начин на мислене и улесняват човешките взаимоотношения. Като средство, което се използва, се посочва т.нар. “любезна неискреност” – умения за бързо справяне в различни ситуации и повлияване върху различни хора. Така “етиката на личността” се явява сбор от техники за себепрезентация, целящи създаването на публичен образ на личността, който често няма нищо общо с действителната й същност на характера и в дългосрочен план не може да има сериозни резултати от подобна тактика. Така при едни взаимоотношения, единия от двамата може да представя себе си в определена светлина само за определено време, като накрая истинската същност на характера, ако не е настъпила някаква трайна промяна, така или иначе ще се изяви в даден момент.
Как обаче да се променим, след като е ясно, че това не е никак лесно? Кой и какво стимулира промените в човека? За целта може да ни помогне “Концепцията за всекидневието” на Джон Морис. Той различава три аспекта на опита на индивида: рутина, ритуал и драма. Рутината е свързана с поддържане на текущия живот. Ритуалът – с взаимодействие между хората. А драмата е свързана с важни промени в живота. Съответно има два противоположни видове драма: драма на упадъка и драма на развитието.
Рутината е нашето ежедневие (поддържане на текущия живот) – нещата, с които се сблъскваме всеки ден и които не ни правят впечатление вече. Дори ежедневните скандали могат да се превърнат в рутина и да не им обръщаме внимание, макар да са ясен индикатор, за наличие на проблем във взаимоотношенията. Ако се оставим основно тя да ни води, в живота ни никога може да не настъпи промяна. Ритуалът – нашите взаимодействия с другите – не може да се рутинизира напълно, поради наличието на участници със свободна воля в него. Това прави действията на другите трудни за предсказване, а от тук ритуалът е по-гъвкав и разнообразен. Това налага ние самите да бъдем гъвкави в нашите взаимоотношения, за да можем да отговорим на всяко предизвикателство в тях и да успеем да запазим добрия тон. Рутината (поддържането) и ритуала (взаимодействието) са неделима част от нашия живот и от нашето участие в тях зависи какъв ще бъде животът ни и взаимоотношенията ни. Често се налага промяна и тя идва с драмата. Драмата са онези разтърсващи моменти, които преобръщат живота ни и предизвикват или налагат промяна. Драмата може да доведе до положителни промени за нас, както и до продължаващо влошаване на положението и до пълен упадък на личността. Промяната на характера става основно в такива моменти – когато нещо истински ни предизвика (в добрия или лошия смисъл). Понякога обстоятелствата могат да бъдат наистина много драматични, за да осъзнаем нуждата от промяна. Нужно ли е, обаче, да се стига до там?
Обикновено, преди да се стигне до драмата, човек получава достатъчно индикации, че има проблем, който налага някаква промяна. Много преди скандалите да станат ежедневие в семейните или дори несемейните взаимоотношения, има моменти на грешки, лоши навици, проява на слабост, непостоянство, неспазени обещания, разногласия и липса на компромис и др., които насочват вниманието към назряващия конфликт. Промянаната на характера и начина на живот е необходима както при мъжа, така и при жената. Не трябва да забравяме, че всеки носи отговорност за онова, което внася в едни взаимоотношения. Но също така, за да се постигне тази промяна, човек трябва да осъзнава, че се нуждае от нея. Самозалъгването, че нямаме проблем и всичко ни е наред, или че винаги сме прави, няма да ни помогне в това отношение. Промяната е възможна, но човек трябва да я пожелае. След което трябва да работи в тази насока, като освен върху нагласите и поведението си, трябва да обърнем внимание и на основните си парадигми, ако иска да постигне съществени и трайни резултати.
Съзнателно или не, човек се променя през целия си живот. В определени моменти, обаче, промяната трябва да бъде съзнателна и целенасочена. В каквито и взаимоотношения да встъпим, винаги идва момент, в който трябва да променим нещо в себе си. И Библията ни учи, че когато встъпим в заветни взаимоотношения с Господ Исус Христос, трябва да се променим. Ап. Павел пише към коринтяните: “Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново”. ІІ Коринтяни 5:17 В посланието си към ефесяните той казва: “…понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината.” Еф 4:21-24 По-нататък следват наставления за конкретни промени в характера и живота на човека – Еф 4:25 – 5:21. Тук я няма идеята за евентуална промяна – ако можем или ако искаме, а по-скоро за задължителна промяна. Защото в своя християнски живот, човек е отговорен за своя характер, навици и постъпки. Така и при взаимоотношенията между мъжа и жената, специално в семейните взаимоотношения, които също са заветни, промяната е фактор, от който зависи тяхната устойчивост. Бог е Този, който ни помага да направим това, когато приемем да следваме Господ Исус Христос. Така също Той ще ни помогне и когато предприемем промяна, нужна за заздравяване взаимоотношенията с нашата половинка. Защото семейството не е самостоятелна институция, съществуваща сама за себе си, а в едно семейство Бог е този, Който води мъжа и жената по пътя на техния съвместен живот. Така че винаги можем да разчитаме на Неговата подкрепа, когато срещнем затруднения в стремежа си да променим някоя черта на нашия характер. А Бог обича промяната – особено когато е към добро.
Използвани са материали от лекции на Доц. Борис Минчев, преподавател по психология в СУ.
Снимка: http//www.123rf.com
Обикновено, преди да се стигне до драмата, човек получава достатъчно индикации, че има проблем, който налага някаква промяна. Много преди скандалите да станат ежедневие в семейните или дори несемейните взаимоотношения, има моменти на грешки, лоши навици, проява на слабост, непостоянство, неспазени обещания, разногласия и липса на компромис и др., които насочват вниманието към назряващия конфликт. Промянаната на характера и начина на живот е необходима както при мъжа, така и при жената. Не трябва да забравяме, че всеки носи отговорност за онова, което внася в едни взаимоотношения. Но също така, за да се постигне тази промяна, човек трябва да осъзнава, че се нуждае от нея. Самозалъгването, че нямаме проблем и всичко ни е наред, или че винаги сме прави, няма да ни помогне в това отношение. Промяната е възможна, но човек трябва да я пожелае. След което трябва да работи в тази насока, като освен върху нагласите и поведението си, трябва да обърнем внимание и на основните си парадигми, ако иска да постигне съществени и трайни резултати.
Съзнателно или не, човек се променя през целия си живот. В определени моменти, обаче, промяната трябва да бъде съзнателна и целенасочена. В каквито и взаимоотношения да встъпим, винаги идва момент, в който трябва да променим нещо в себе си. И Библията ни учи, че когато встъпим в заветни взаимоотношения с Господ Исус Христос, трябва да се променим. Ап. Павел пише към коринтяните: “Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново”. ІІ Коринтяни 5:17 В посланието си към ефесяните той казва: “…понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината.” Еф 4:21-24 По-нататък следват наставления за конкретни промени в характера и живота на човека – Еф 4:25 – 5:21. Тук я няма идеята за евентуална промяна – ако можем или ако искаме, а по-скоро за задължителна промяна. Защото в своя християнски живот, човек е отговорен за своя характер, навици и постъпки. Така и при взаимоотношенията между мъжа и жената, специално в семейните взаимоотношения, които също са заветни, промяната е фактор, от който зависи тяхната устойчивост. Бог е Този, който ни помага да направим това, когато приемем да следваме Господ Исус Христос. Така също Той ще ни помогне и когато предприемем промяна, нужна за заздравяване взаимоотношенията с нашата половинка. Защото семейството не е самостоятелна институция, съществуваща сама за себе си, а в едно семейство Бог е този, Който води мъжа и жената по пътя на техния съвместен живот. Така че винаги можем да разчитаме на Неговата подкрепа, когато срещнем затруднения в стремежа си да променим някоя черта на нашия характер. А Бог обича промяната – особено когато е към добро.
Използвани са материали от лекции на Доц. Борис Минчев, преподавател по психология в СУ.
Снимка: http//www.123rf.com
Публикации
