Безусловна любов!

І Кор. 13:4-8 “Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не търси сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада;…”

Съществува мнението, че истинската любов е безусловна – т.е. обичаш човека до себе си такъв какъвто е, приемайки не само неговите добри страни, но и неговите недостатъци и слабости. Ако истински обичаш някой, нищо и никой няма да повлияе на любовта ти към него. Дали това е така? И какво въобще можем да кажем за безусловната любов?

Ако искаме да научим нещо за любовта, трябва задължително да се обърнем към І Кор. 13:4-8. Там със сигурност ще открием основните нейни характеристики, които ще ни помогнат да разберем какво е тя. И първата характеристика, която ни се изтъква в четвърти стих е “дълготърпението” – качество, което определено е добра основа за едни дълготрайни и здрави взаимоотношения. То ни помага в моментите, когато за пореден път се сблъскаме с грешките на човека до нас и чуем поредното: “Обещавам…”, осъзнавайки, че една промяна не става лесно и изисква време. И колкото повече време минава, толкова повече търпение трябва да проявим, за да запазим любовта, като не допускаме разочарованието да отнеме нашето доверие.

Друга характеристика на любовта е, че “не се раздразнява”. Дълготърпението наистина е добро качество, но то е неприложимо, ако ние не умеем да владеем емоциите си. Живеем във времена на постоянен стрес, а това определено оказва влияние на нашето емоционално състояние – ставаме по напрегнати, изнервени и раздразнителни. А това от своя страна води до конфликтни ситуации в нашите взаимоотношения – тогава, когато и най-малките неща започнат да ни дразнят и предизвикват нашето негодувание. Да запазим спокойствие и да подходим с мир в такива моменти показва не само, че умеем да се владеем добре, но и че сме готови да проявим разбиране и в най-объркващата ситуация. Много конфликти биха били избегнати, само ако можехме да проявим самообладание тогава, когато ни се иска да крещим.

За да успеем да се владеем обаче, ни е нужна още една от характеристиките на любовта – “не търси сметка за зло”. Най-честия проблем, който съм виждал при различни семейства е изтъкването на стари грешки и казани отдавна думи при всеки нов скандал. А това със сигурност не помага за възстановяване на взаимоотношенията. Да не търсиш сметка за зло означава да можеш да прощаваш. И когато веднъж си простил за нещо, не го изтъкваш отново всеки пък когато трябва да защитиш своята позиция в даден спор. Защото в противен случай задържаш в себе си непростителност, а тя определено не е характеристика на любовта.

Продължавайки да разглеждаме други нейни характеристики, ще видим че тя: “всичко премълчава” – подхожда с кротост и благост, търсейки онова, което съдейства за мира и разбирателството; “на всичко хваща вяра” – основава се на взаимното доверие и вярата в доброто у човека; “на всичко се надява” – приема надеждата за една положителна промяна, като неотменна част в изграждането на взаимоотношенията; “всичко търпи” – способна е да издържи на всяко изпитание и да устои при всяко предизвикателство, което се изправи пред нея. Ако тези неща присъстват в нашите взаимоотношения, то със сигурност можем да кажем, че любовта ни е истинска и безусловна. Такава любов “никога не отпада” – тя не е подвластна на обстоятелства, ситуации или моментни емоционални състояния. Такава любов издържа изпитите на времето.

Да, мисля, че любовта наистини е безусловна. Но тя също е и: отговорност – да бъдем отговорни за всички действия, решения или думи, които биха наранили любимия човек; тя е доверие – да бъдем верни и да не даваме повод за съмнения в изкреността на нашите чувства, в сериозността на дадените обещания и в готовността да се борим за нея до край; тя е грижа – да се интересуваме от всеки аспект в живота на другия, като сме готови да откликнем на неговите физически и духовни потребности; тя е подкрепа – да бъдем готови да подкрепяме човека до себе си, през каквото и да преминава, като се научим да го разбираме и зачитаме неговата индивидуалност, така че той да знае, че може винаги да разчита на нас; и накрая, тя е всеотдайност – да сме готови да дадем всичко от себе си в името на този, когото обичаме.

Хубаво е, когато има някой, който ни обича безрезервно, приемайки както добрите ни страни, така и недостатъците ни. Някой, който ще се радва с нас при всяка победа, но и ще ни подкрепи при всяко падане. Човек, който ще ни поощрява за всяко добро качество, но и ще ни посочва всяка слабост, за да ни помогне да се променим. Някой, с който да ни свързва безусловна любов. Безусловна любов, която когато е истинска, не дава повод да й се поставят условия.